Крилато пони
Снощи, прибирайки се от работа и вече леко на смрачаване, децата ме посрещат с думите, че трябва да отидем в парка, защото Ива (тяхна приятелка) щяла да ги чака там и да донесе едни кристали, които сбъдват желания и от които ти порастват криле на пони…
И аз, макар да нямах точно тия намерения за вечерта, се съгласих, защото все пак кой би изпуснал такава оферта, особено крила на пони. …
И макар да бях сигурна, че родителите на Ива няма да са толкова късно в парка, поехме на среща с чудесата.
Обиколихме парка. Не открихме Ива. Но пък изведнъж там на откритото ни се облещи най-великолепната, пълна, меденозлатна луна. Неописуема! Толкова пречистваща душата беше нейната красота, че се почувствах все едно съм открила вълшебен кристал. И мога да полетя, па макар и с крилете на пони…